Culture Heritage

UNESCO и Културните наследства на България

В България има десет обекта на световното наследство на ЮНЕСКО. Първите четири имота са вписани в Списъка на световното наследство през 1979 г., а последният през 2017 г.

В момента България има четиринадесет допълнителни имота в предварителния списък.

Средновековна българска православна църква

Боянската Църква

Разположена в покрайнините на София, Боянската църква се състои от три сгради. Източната църква е построена през 10-ти век, а в началото на 13-ти век е разширена от Себастократор Калоян, който наредил да се построи втора двуетажна сграда до нея.

Стенописите в тази втора църква, рисувани през 1259 г., го правят една от най-важните колекции от средновековни картини. Ансамбълът се допълва от трета църква, построена в началото на 19 век. Този обект е един от най-пълните и перфектно запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство.

Снимка: © Ko Hon Chiu Vincent Автор: Ko Hon Chiu Vincent

Мадарски конник

Ранен средновековен релеф, издълбан на Мадарското плато

Мадарският конник или Мадарският конник (Мадарски конник, Мадарски конник) е ранен средновековен скален релеф, изсечен на Мадарското плато източно от Шумен в Североизточна България, близо до село Мадара. Паметникът е датиран в края на 7-ми или по-често в началото на 8 век, по време на управлението на Булгар Хан Тервел. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Скални църкви в Иваново

Монолитни църкви, параклиси и манастири издълбани от твърда скала

Ивановските скални църкви са група от монолитни църкви, параклиси и манастири, изсечени от твърди скали и напълно различни от другите манастирски комплекси в България, разположени в близост до село Иваново, На 20 км южно от Русе, на високите скалисти брегове на Русенски Лом, на 32 м над реката. Комплексът е известен със своите красиви и добре запазени средновековни стенописи. Църквите са в Природен парк Русенски Лом.

Казанлъшка тракийска гробница

близо до град Казанлък в централна България.

Казанлъшката тракийска гробница (Казанлъшка гробница, Казанлъшка гробица) е гробница със засводена тухлена зидария (tholos) близо до град Казанлък в централна България.

Гробницата е част от голям кралски тракийски некропол в Долината на тракийските владетели близо до древната им столица Севтополис, в район, където могат да бъдат открити над хиляда гробници на царе и членове на тракийската аристокрация.

Тя се състои от тесен коридор и кръгла погребална камера, и двете украсени с стенописи, представляващи тракийска двойка на ритуално погребално празненство. Паметникът датира от 4-ти век пр.н.е. и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1979 г. насам.

1983

Несебър

Древна част на града, разположена на полуостров (преди това остров).

Несебър (often transcribed as Несебър and sometimes as Nesebur, Bulgarian: Несебър,pronounced [ˈsɛbɐr], Thracian: Melsambria, Greek: ΜεσημβρίαMesembria) is an ancient city and one of the major seaside resorts on the Bulgarian Black Sea Coast, located in Burgas Province. It is the administrative centre of the homonymous Nesebar Municipality. Often referred to as the “Pearl of the Black Sea“, Nesebar is a rich city-museum defined by more than three millennia of ever-changing history. 

Рилският манастир

Medieval monastery, one of the region’s most significant cultural, historical and architectural monuments

Манастирът "Свети Иван Рилски", по-известен като Рилски манастир, е най-големият и най-известен православен манастир в България. Разположен е в югозападната част на Рила, на 117 км южно от столицата София, в дълбоката долина на река Рилска („Рила”), на 1147 м надморска височина, в рамките на Природен парк Рилски манастир. Манастирът носи името на неговия основател, отшелникът Иван Рилски (876 - 946 г.) и в него се помещават около 60 монаси.

Традиционно се смята, че манастирът е основан от отшелника Св. Иван Рилски, чието име носи, по време на управлението на цар Петър I (927-968). Отшелникът всъщност е живял в пещера без никакви материални притежания недалеч от мястото на манастира, докато комплексът е построен от неговите ученици, които идват в планините, за да получат образование.

Национален парк Пирин

Природен резерват

Национален парк Пирин (Български: Национален парк “Пирин”), първоначално наименование Национален парк Вихрен, обхваща по-голямата част от Пирин планина в Югозападна България, обхващаща площ от 403.56 км.2 (155,82 кв мили). Той е един от трите национални парка в страната, а останалите са Национален парк Рила и Национален парк Централен Балкан. Паркът е създаден през 1962 г. и оттогава територията му е разширена няколко пъти. Националният парк "Пирин" е обявен за обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Надморската височина варира от 950 м до 2,914 м на втория по височина в България връх Вихрен и трети на Балканите.

Природен резерват Сребърна

Природен резерват и езеро по миграционния път на Виа Понтика

The Природен резерват Сребърна (Български: Природен резерват Сребърна, транслитерирано като Природен резерват Сребърна) е природен резерват в Североизточна България (Южна Добруджа), близо до едноименното село, на 18 км западно от Силистра и на 2 км южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и околностите му и се намира на Via Pontica, миграционен път за птици между Европа и Африка

Резерватът обхваща 6 км2 защитена зона и буферна зона от 5,4 км2, Дълбочината на езерото варира от 1 до 3 m. Изграден е музей, в който е подредена колекция от пълнени видове, характерни за резервата.

1985

Тракийска гробница на Свещари

A Thracian tomb dating back to 3rd century BC

The Тракийска гробница на Свещари (Български: Свещарска гробница, Sveštarska grobnica) е на 2,5 км югозападно от село Свещари, Разградска област, която е на 42 км североизточно от Разград, в североизточна България.

Открит през 1982 г. в могила, този трети век пр.н.е. tomb отразява основните структурни принципи на тракийските култови сгради. Архитектурният декор на гробницата се смята за уникален, с полихромна полу-човешка, половин растителна caryatids и рисувани стенописи. Десетте женски фигури, издълбани във висок релеф по стените на централната камера и декорациите на лунетата в свода са единствените примери от този тип, открити досега в тракийските земи. Това е забележително напомняне за културата на гетите, тракийски хора, които са били в контакт с елинистическия и хиперборейския свят, според древните географи.

2017

Древни и букови гори на Карпатите и другите региони на Европа

Тази трансгранична собственост се простира върху 12 страни. От края на последната ледникова епоха, европейският бук се е разпространил от няколко изолирани убежища в Алпите, Карпатите, Динаридите, Средиземно море и Пиренеите за кратък период от няколко хиляди години в процес, който все още продължава. Успешното разширяване на целия континент е свързано с адаптивността на дървото и толерантността към различни климатични, географски и физически условия.

Travel Booking

Турове

Destination

Hiden gems

Начало

За нас

Конкурси

Need some Information?

Блог

Галерия

Нашият магазин

Контакти